1.10.2007 г., 17:08

Не искам...

938 0 1

Не искам да пея за цветя и рози,
в живота ми няма много от тях.
Не искам да имам любов в големи дози,
мислех, че имам, но лъгана бях.


Не искам фалшиви усмивки и напразни дела,
а само истински погледи и реални неща.
Мислех, че всичко е в цвят, а то било мъгла,
непрогледна и сива, вместо ден властва нощта.


Не искам принцове и герои, а чисти сърца.
Някой да топли с прегръдка замръзналата ми сянка.
Не глухо ехтене да чувам, а смях на деца.
Не вечни и непрогледни сънища, а топла лека дрямка.


Не искам да чакам забравена, разлюбена и оставена,
а да се смея на глас, на всичко и над вас.
От приятели да съм обичана, а не от тях предадена.
Не тихо скимнете, а ясен и гръмков глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...