Не искам вече лъжливи слова,

не искам красивите ти думи,

искам просто истински дела –

всичко или нищо помежду ни!

Не искам вече нежните дела,

които често ми даряваш,

аз искам с думичка една

да кажеш „Ти ме притежаваш”.

Не искам щастието да ми даваш

и аз да го държа във тръпнещи ръце,

защото знам, след миг ще го забравиш

и аз ще съм с разплакано лице.

Не искам да се боря с друга

за миг внимание от теб за мен,

ако е тъй, то значи е заблуда...

обичаш ме, но не съвсем.

Не искам да чакам аз влака

със разтуптяно сърце,

а тя у вас да те чака,

а аз да плача като дете.

Не искам думи измислени,

не искам кубчета лед,

аз искам чувства тъй искрени

и искам ги само от теб!

Не искам да преча на щастието

и ако е истинско – отиди,

но, моля те, нямай нахалството

във мен да оставяш следи.

Не искам живота ти да бъркам,

не искам да страдам сега

и ако без тебе се побъркам,

аз искам само да умра!