Не искам...
За стотен път се заричам
аз първа да сложа точка.
Чудя се още защо те обичам
и за пореден път си давам отсрочка.
Не мога повече да те деля на две!
Така не мога вече да живея!
Живее ли наполовин едно сърце?
За мен ли да тупти или за нея?
Не искам повече да страдам, да гадая,
пред теб безкрайно да се унижавам!
Не искам повече да чувам и да зная!
Такава обич аз не заслужавам!
Не искам трохи от нежност да събирам,
да чакам дълго за няколко мига,
безкрай да те търся и да не те намирам -
такава любов не ми стига!
Не искам безнадеждно да се питам
дали си с нея? Колко сте щастливи?
Не искам ревност и омраза да изпитвам
и мислите ми да са мрачни, сиви!
Щом тази избрал си, остани си при нея!
Не искам за теб да съм бреме!
Без ласката ти все пак ще живея -
нали болката, който лекува, нарича се "време"?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
