20.04.2007 г., 0:52

Не искам да знам твойте истини, предпочитам лъжите

792 0 4
Твоите истини така жестоки,
душата ми режат - сякаш черни ножове...
Твоите истини като камшици,
лицето ми удрят, оставят ми рани дълбоки...
и знаеш ли, боли...

Моля те, мълчи! Не искам да ги чувам!
Чуваш ли ме?! Спри! По-добре лъжи...
Свикнах с твоите измами,
затуй предпочитам да ме мамиш...

Хайде, изричай красивите лъжи...
Кажи, че ме обичаш...
Кажи, че за теб съм една...
А после върви... при другата иди...

Но имам нужда от твоите лъжи...
Така свикнах с тях... мисля, че са истини...
И тръпна с наслада, щом чуя измамния ти глас...

Зная, смешно звучи... глупаво дори...
Но ти ме направи такава...
Ти ме научи в лъжите да вярвам,
научи ме от истините да бягам...
и в измамните ти блата да се потапям...

                         *******
А сега, обърщам се към теб, Сърце...
Моля те, прости ми...
Не ме мрази, че убих те с черни лъжи...
Душа, чиста и невинна някога...
Прости и ти... че опетних всичките ти мечти...

За една любов себе си предадох...
За една любов от себе си избягах...
И на таз любов всичко дадох...
А за себе си трохичка даже не оставих...

Предадох се без борба...
Врекох се без мисъл на една лъжа...
Приех обичта на егоист...
И намразих се заради това...

А него обикнах още повече...
И продължих да скитам в лъжи...
Но предпочитам ги навеки...
Просто нямам сили за неговите истини...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета!
  • Истината боли,но винаги е за предпочитане!Нека бъдем хора!
  • Браво Диде!
    Поздрав и от мен!
  • Страхотен стих Диана, но бъди силна да чуеш и истината ! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...