Не искам да знам твойте истини, предпочитам лъжите
душата ми режат - сякаш черни ножове...
Твоите истини като камшици,
лицето ми удрят, оставят ми рани дълбоки...
и знаеш ли, боли...
Моля те, мълчи! Не искам да ги чувам!
Чуваш ли ме?! Спри! По-добре лъжи...
Свикнах с твоите измами,
затуй предпочитам да ме мамиш...
Хайде, изричай красивите лъжи...
Кажи, че ме обичаш...
Кажи, че за теб съм една...
А после върви... при другата иди...
Но имам нужда от твоите лъжи...
Така свикнах с тях... мисля, че са истини...
И тръпна с наслада, щом чуя измамния ти глас...
Зная, смешно звучи... глупаво дори...
Но ти ме направи такава...
Ти ме научи в лъжите да вярвам,
научи ме от истините да бягам...
и в измамните ти блата да се потапям...
*******
А сега, обърщам се към теб, Сърце...
Моля те, прости ми...
Не ме мрази, че убих те с черни лъжи...
Душа, чиста и невинна някога...
Прости и ти... че опетних всичките ти мечти...
За една любов себе си предадох...
За една любов от себе си избягах...
И на таз любов всичко дадох...
А за себе си трохичка даже не оставих...
Предадох се без борба...
Врекох се без мисъл на една лъжа...
Приех обичта на егоист...
И намразих се заради това...
А него обикнах още повече...
И продължих да скитам в лъжи...
Но предпочитам ги навеки...
Просто нямам сили за неговите истини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
! Поздрави!