Не знаеш колко много те ценя.
До болка, до безкрайно възхищение.
Не искам с нещо да те нараня,
макар неволно, с някакво съмнение.
Ти цвете нежно си. Кажи ми как,
да те обгрижвам и да те поливам?
Понякога неловък съм и пак
с боязън във тъгата си се скривам.
Терзая се за теб. Не се сърди.
Не ме разбирай, мила, негативно.
От мене по- разумна ти бъди
и покажи ми чара си градивно.
Ти моя си любов, не си ми чужда.
Повярвай ми от тебе имам нужда.
© Асенчо Грудев Всички права запазени