12.03.2006 г., 1:17

Не искам вече да обичам

1K 0 0

Не искам вече да обичам,

не искам да срещам любовта

за какво ми е след някой глупчо да тичам,

и да плача.и да страдам след това.

Не искам и не мога,

вече нямам си дори сърце,

не,не мога вече да се боря,

искам само болкаатд а спре.

Искам към тебе да съм безразлична,

да не трепвам видя ли те пак,

да,това е стратегия отлична,

дано помогне да открия светлината в този мрак,

в който се губя безнадеждна и сама,

от както ти си тръгна

и никак аз не мога да те върна.

Но,аз и не искам,

ти до болка ме рани.

Открадан ми сърцето

и на малки парченца го разби.

Не искам да те мразя,

затова по-добре да не те виждам,

споменът красив ще се опитам да запазям,

но любовта до болка ненавиждам.

Не искам вее аз да стардам,

но някак и не искам да съм сам-сама,

в клада дяволска изгарям,

а молех се на Господ да не е така...

А те обичах много...

Ти за мене беше всичко.

За тебе дишах и се смеех,

само ти беше в сърцето ми едничко.

Но всичко хубаво си има край,

макар и някой да казват "С любовта не е така!",

в ад се превърна моят рай...

Боже избави ме от тази жестока болка и тъга...    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...