12.03.2006 г., 1:17

Не искам вече да обичам

1K 0 0

Не искам вече да обичам,

не искам да срещам любовта

за какво ми е след някой глупчо да тичам,

и да плача.и да страдам след това.

Не искам и не мога,

вече нямам си дори сърце,

не,не мога вече да се боря,

искам само болкаатд а спре.

Искам към тебе да съм безразлична,

да не трепвам видя ли те пак,

да,това е стратегия отлична,

дано помогне да открия светлината в този мрак,

в който се губя безнадеждна и сама,

от както ти си тръгна

и никак аз не мога да те върна.

Но,аз и не искам,

ти до болка ме рани.

Открадан ми сърцето

и на малки парченца го разби.

Не искам да те мразя,

затова по-добре да не те виждам,

споменът красив ще се опитам да запазям,

но любовта до болка ненавиждам.

Не искам вее аз да стардам,

но някак и не искам да съм сам-сама,

в клада дяволска изгарям,

а молех се на Господ да не е така...

А те обичах много...

Ти за мене беше всичко.

За тебе дишах и се смеех,

само ти беше в сърцето ми едничко.

Но всичко хубаво си има край,

макар и някой да казват "С любовта не е така!",

в ад се превърна моят рай...

Боже избави ме от тази жестока болка и тъга...    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....