30.09.2006 г., 1:57

Не лъжесвидетелствай против ближния си

3.1K 0 8


Все бълват шарени сплетни
устата хорски,
химерно-чисти носят се лъжи-
кънтят позорно.
Словата техни сякаш изведнаж
прокрадват бавно,
за бедните души мираж -
поглъщан жадно.
А после ... в Храма Божи примирен
стои човекът
и все, че той на сплетните е в плен,
мълви полека,
молитви свои, сякаш и на ум
не му минава -
сред хората се вдига вече шум,
ужасна врява.
За Бога все пак сеща се самин,
прости му, Боже,
словата - те не мерят се с аршин,
ни лягат в ложе.
Но те разпалват всякакви вражди,
така не бива,
сплетните смазват хората, уви -
с вулканна сила.
И лесно е след туй да се реди
молитва Богу,
тя думата-лъжа си веч жужи,
буди тревога...
...П.П....
А колко малко ни остава
да не бъдем зли,
да живеем всички с вяра
и дела добри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно заслужени поздрави за стиха!
  • Радвате ме, мили хора !
  • "сплетните смазват хората, уви -
    с вулканна сила."-съвършенно,вярно!Няма спор,нито повод за противоречие!Права си!
    А ако това осъзнаем"А колко малко ни остава
    да не бъдем зли,
    да живеем всички с вяра
    и дела добри..." живота ни би бил много по-лесен и безоблачен!
    Възхищавам ти се!
    Поздрав изскрен от сърце за стиха!


  • Благодаря, Пепита ! Радвам се, че това точно те е впечатлило, защото за жалост, това е горката истина ИЗОБЩО В ЖИВОТА!
  • Но те разпалват всякакви вражди,
    така не бива,
    сплетните смазват хората, уви -
    с вулканна сила...

    ...колко си права!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...