30.09.2006 г., 1:57

Не лъжесвидетелствай против ближния си

3.1K 0 8


Все бълват шарени сплетни
устата хорски,
химерно-чисти носят се лъжи-
кънтят позорно.
Словата техни сякаш изведнаж
прокрадват бавно,
за бедните души мираж -
поглъщан жадно.
А после ... в Храма Божи примирен
стои човекът
и все, че той на сплетните е в плен,
мълви полека,
молитви свои, сякаш и на ум
не му минава -
сред хората се вдига вече шум,
ужасна врява.
За Бога все пак сеща се самин,
прости му, Боже,
словата - те не мерят се с аршин,
ни лягат в ложе.
Но те разпалват всякакви вражди,
така не бива,
сплетните смазват хората, уви -
с вулканна сила.
И лесно е след туй да се реди
молитва Богу,
тя думата-лъжа си веч жужи,
буди тревога...
...П.П....
А колко малко ни остава
да не бъдем зли,
да живеем всички с вяра
и дела добри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно заслужени поздрави за стиха!
  • Радвате ме, мили хора !
  • "сплетните смазват хората, уви -
    с вулканна сила."-съвършенно,вярно!Няма спор,нито повод за противоречие!Права си!
    А ако това осъзнаем"А колко малко ни остава
    да не бъдем зли,
    да живеем всички с вяра
    и дела добри..." живота ни би бил много по-лесен и безоблачен!
    Възхищавам ти се!
    Поздрав изскрен от сърце за стиха!


  • Благодаря, Пепита ! Радвам се, че това точно те е впечатлило, защото за жалост, това е горката истина ИЗОБЩО В ЖИВОТА!
  • Но те разпалват всякакви вражди,
    така не бива,
    сплетните смазват хората, уви -
    с вулканна сила...

    ...колко си права!
    Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...