Не мога да лъжа!
Не мога без причина да се смея!
Не мога на други да завидя!
Не мога да проклинам! -
грозно е, не бива!
Не мога да простя на себе си,
това, което прощавам на близките!
Не мога да обикна враговете си,
дори с добро да ме изненадат те.
Не мога да мразя никого!
Не мога да съм нереална, измислена,
вярно, за вас съм виртуална,
но - надявам се - не съм безсмислена.
Не мога да намеря в тъмного себе си,
не мога и да се нарисувам.
Снимка или стих подарявам на приятелите си,
за да е жив спомена за мене!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени