1.06.2007 г., 5:12

Не мога /1/

634 0 23

Не мога да лъжа!
Не мога без причина да се смея!
Не мога на други да завидя!
Не мога да проклинам! -
грозно е, не бива!
Не мога да простя на себе си,
това, което прощавам на близките!
Не мога да обикна враговете си,
дори с добро да ме изненадат те.
Не мога да мразя никого!
Не мога да съм нереална, измислена,
вярно, за вас съм виртуална,
но - надявам се - не съм безсмислена.
Не мога да намеря в тъмного себе си,
не мога и да се нарисувам.
Снимка или стих подарявам на приятелите си,
за да е жив спомена за мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...