10.01.2009 г., 20:49

Не мога да обичам друг

1.3K 0 2
Няма те от месец може би.
Не знам, не усещам как времето тече.
И вече други мъжки очи
докосват моето сърце.

Но това е лъжа. Аз не мога да обичам,
не мога дори да мисля за друг.
Прегръщам го. Как ли не го наричам.
Но затварям очи и си представям, че си тук.

Всеки без теб изминал ден
повтарям си защо трябва да те мразя,
но всяка жива клетка в мен
желание за тебе още пази.

Не чувам неговите думи, а само си спомням
за твойто мълчание и тиха любов.
Не усещам ласките му и се чувствам виновна,
че той е нежен, а аз търся теб, макар да си суров.

Ти ме измъчваше с всичко, което правиш.
Бях несигурна и неспокойна.
Но чувствата ми не успя да удавиш
и още за теб на всичко съм способна.

Времето едва ли ще ме излекува,
а и аз не бих му позволила.
Това, което в мен бушува,
само болка носи, но не бих го убила.

Не бих убила нищо, което с тебе има нещо общо,
защото не мога да дишам, без за теб да мисля.
С друг съм, но да те обичам не спирам изобщо.
Едва ли някога сърцето си от тебе ще изчистя.


04.08.2000 г.
гр. Сопот 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно.Поздрав!
  • така е, често се случва да гоним тези, които ни бягат и да бягаме от тези, които ни гонят .. Успех

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...