Няма те от месец може би.
Не знам, не усещам как времето тече.
И вече други мъжки очи
докосват моето сърце.

Но това е лъжа. Аз не мога да обичам,
не мога дори да мисля за друг.
Прегръщам го. Как ли не го наричам.
Но затварям очи и си представям, че си тук.

Всеки без теб изминал ден
повтарям си защо трябва да те мразя,
но всяка жива клетка в мен
желание за тебе още пази.

Не чувам неговите думи, а само си спомням
за твойто мълчание и тиха любов.
Не усещам ласките му и се чувствам виновна,
че той е нежен, а аз търся теб, макар да си суров.

Ти ме измъчваше с всичко, което правиш.
Бях несигурна и неспокойна.
Но чувствата ми не успя да удавиш
и още за теб на всичко съм способна.

Времето едва ли ще ме излекува,
а и аз не бих му позволила.
Това, което в мен бушува,
само болка носи, но не бих го убила.

Не бих убила нищо, което с тебе има нещо общо,
защото не мога да дишам, без за теб да мисля.
С друг съм, но да те обичам не спирам изобщо.
Едва ли някога сърцето си от тебе ще изчистя.


04.08.2000 г.
гр. Сопот