Не нарушавай тази тишина!
Въпроси нямам. Нека да е тихо.
Не нарушавай тази тишина!
Това, което чувствата градиха,
отново се превърна в тъмнина.
Отново е ранена мойта птица.
Тъй както си летеше, падна тя.
Но не убита. Живата искрица
от нейната душа не отлетя.
На хората сърцата са различни.
Различно е и твоето сърце.
Ранява то, защото не обича.
Недей да вдигаш птицата с ръце!
Така я остави! Ще оживее.
Сама ще се погрижа за това.
Защо се разтревожи, че немее?
Та тя е с пречупени крила!
Сърцето ще привикне на промени
макар, че в него мъката расте.
Не станахме ли доста по-големи,
отколкото сме всъщност ние с теб!
Сега вината истинска откриха
очите в по-друга светлина.
Но по-добре мълчи! Така е тихо!
Не нарушавай тази тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стоянова Всички права запазени
