2.03.2005 г., 22:23

Не отричай

1.1K 0 2
Обичаш, когато те гледам.
Обичаш, когато те искам.
Обичаш, когато ревнувам.
Обичаш да бъдеш желан.

Но мразиш, когато желана съм аз.
Мразиш, когато ревнуваш ти, а не аз.
Мразиш и погледа ми,
ако случайно загледа се в друг.

И отричаш ти всичко това,
отричаш го, дори и пред себе си.
Но стига ми друг да погледна,
за да потвърдиш ти всичко това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ревността е особен белег
    понякога дори е хубаво да съществува, но само да не се разболява...
  • браво!!!!много е нахакано ама пък тоя за които е писано си го заслужава)

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...