12.05.2007 г., 12:23 ч.
Не плачи...
Недей, не плачи, ангел мой,
мое мило цвете.
Аз си тръгвам,
но ти недей тъжи.
Знам, че ти тежи,
но недей, не се мъчи.
Не, не ме е страх да умра,
защото знам, че в сърцето ти ще стоя.
Но ти недей, недей плачи,
друг живот за нас ще се роди.
И не ще оставя те сама
за нищо на света.
А сега, ангел мой,
сълзите избърши и заспи.
Дълбоко ти заспи и не мисли,
а в сладък сън ме превърни...
мое мило цвете.
Аз си тръгвам,
но ти недей тъжи.
Знам, че ти тежи,
но недей, не се мъчи.
Не, не ме е страх да умра,
защото знам, че в сърцето ти ще стоя.
Но ти недей, недей плачи,
друг живот за нас ще се роди.
И не ще оставя те сама
за нищо на света.
А сега, ангел мой,
сълзите избърши и заспи.
Дълбоко ти заспи и не мисли,
а в сладък сън ме превърни...
© КриСинКа Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
