Не плачи за мен
ако утре кажа, че си тръгвам,
не стой отчаян и сломен,
защото любовтта в сърцето ми
пак при тебе ще ме върне.
А тогава се пази,
от огъня в миг ще изгориш.
Страст неутолима в мен гори,
а любовтта към тебе все по-силна става, разбери:
за тебе тя ще бъде като спасителна вода в пустиня.
А ти пий ненаситно, не се плаши...
Тя повече е от океан.
Ще се лее в теб като река.
Но като поточе ще гали слуха ти.
Пази я, само твоя е навеки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени