6.01.2009 г., 23:53 ч.
Не раждам Икони
ИзхвърлИ ме. В празното...
Като спомен. От мразене.
Не са ти нужни светици...
Светът ме намрази, та ти ли?!
(Светулките са просто жълтици.)
ИзхвърлИ ме. В Нищото.
Зад параваните на обич.
И усмивките на суета.
Намразих се. И нищо чудно.
С тая любов. Като стигма.
Не устоях на твоето обичане.
Превърнах се сама във празното.
Бях по луда от нормалните.
Нищо... Заразното...
---------------------------------------
Не съм онази Мария, която Прощава.
Не съм като Анна да раждам Икони.
© Свобода Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
луди- нормални не ме издразни не го разбрах ...
а за икони просто го прочетох и си го представих буквално (осъзнато ) и ме усмихна... ... и имам разказ такъв - "Иконата на попа" ... асоциирах си с него и така ...
извинявай ако съм те обидил
-
Въпрос на усещания
Анна е майката на Дева Мария ( сигурна съм, че го знаеш ) Дева Мария е канонизирана ( отново убедена, че го знаеш) Във всяка църква има поне 2 нейни икони (?!)В тоя ред на мисли спокойно човек би могъл да се заиграе със смисъла
Относно лудите и нормалните изобщо пък не разбирам, кое те дразни
-
"Бях по луда от нормалните."
аз пък съм по-красив от грозните ... хм в това има ... чар
ама твоето нещо не го разбрах ...
една идея по луд от нормалните ... де да знам ... сигулно е някакъв литературен похват
крушката ще почака ...
"Не раждам Икони"- щот са ръбести
ок, метофора, поезия ...
ама... -
много е хубаво мило...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Буквално... поезията е всичко друго, но не и буквална
Аз често пиша за лудост, любима тема ми е.... може би самоирония, кой знае. И както е казал Д. Дамянов
Ще оздравей все нявга този свят.
А ако оживея дотогава,
едва ли чак ще е беда такава -
сред толкоз здрави - пък един сакат
Е и света някога ще стане нормален, но аз пак ще съм малко врътнала