6.01.2009 г., 23:53

Не раждам Икони

1.2K 0 5

ИзхвърлИ ме. В празното...

Като спомен. От мразене.

Не са ти нужни светици...

Светът ме намрази, та ти ли?!

 

(Светулките са просто жълтици.)

 

ИзхвърлИ ме. В Нищото.

Зад параваните на обич.

И усмивките на суета.

Намразих се. И нищо чудно.

С тая любов. Като стигма.

Не устоях на твоето обичане.

Превърнах се сама във празното.

Бях по луда  от нормалните.

Нищо... Заразното...

---------------------------------------

Не съм онази Мария, която Прощава.

Не съм като Анна да раждам Икони.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не си ме обидил, отворена съм за критика всякаква
    Буквално... поезията е всичко друго, но не и буквална
    Аз често пиша за лудост, любима тема ми е.... може би самоирония, кой знае. И както е казал Д. Дамянов
    Ще оздравей все нявга този свят.
    А ако оживея дотогава,
    едва ли чак ще е беда такава -
    сред толкоз здрави - пък един сакат

    Е и света някога ще стане нормален, но аз пак ще съм малко врътнала
  • луди- нормални не ме издразни не го разбрах ...

    а за икони просто го прочетох и си го представих буквално (осъзнато ) и ме усмихна... ... и имам разказ такъв - "Иконата на попа" ... асоциирах си с него и така ...


    извинявай ако съм те обидил


  • Въпрос на усещания
    Анна е майката на Дева Мария ( сигурна съм, че го знаеш ) Дева Мария е канонизирана ( отново убедена, че го знаеш) Във всяка църква има поне 2 нейни икони (?!)В тоя ред на мисли спокойно човек би могъл да се заиграе със смисъла
    Относно лудите и нормалните изобщо пък не разбирам, кое те дразни
  • "Бях по луда от нормалните."

    аз пък съм по-красив от грозните ... хм в това има ... чар
    ама твоето нещо не го разбрах ...
    една идея по луд от нормалните ... де да знам ... сигулно е някакъв литературен похват

    крушката ще почака ...
    "Не раждам Икони"- щот са ръбести
    ок, метофора, поезия ...
    ама...
  • много е хубаво мило...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...