Не се сбогувам с теб, но съм готова
да те загубя, с всяка фибра на душата си.
Готова съм да се простя с греховете си...
готова съм да се простя със страховете си...
Не се сбогувам с теб, но съм в очакване
на утрото, в което знам, че няма утре...
на утрото, в което ще погледна в очите ти
и там ще видя някой непознат...
Не се сбогувай с мен, но ми повярвай
Душите ни, познали се ще се разминат...
Сърцата ни, сбижили се, ще се отдръпнат...
Не се сбогуваме...не се разделяме...пак ще се срещнем...
Не се сбогувай с мен, не се сбогувам...
но някога ще се събудим без да има утре...
и ще се срещнем в някой друг живот...
Не се сбогувай с мен, не се сбогувам...
© Оля Александрова Всички права запазени