11.01.2012 г., 15:32 ч.
Не се научих
НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ИГРАЯ ШАХ.
В живота спорех винаги излишно.
Свалената царица често бях
и с пешките поплаквах скришно.
Играта с дървени коне
за мен бе бавен ход.
Трябваше през любовта поне
да премина във галоп.
Не се научих да играя шах.
Живота си не ти разказах.
Защо ли, господи, бе този страх
от себе си ли те опазих?
© Вероника Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми! Сега ме замисли тези, които умеят тази игра дали са печеливши и в живота!
-
E, хубаво е, Вероника - момиче!
-
На мен също ми хареса! Да си призная и аз не умея да играя шах все съм губещата... Поздрави!
-
хареса ми идеята!
Поздрав! -
Недоизпипано, би могло да се форматира по-добре откъм метрика.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
животът постоянно ме матира -
какво от туй, сега разбрах,
стратегия най-първо да избирам!
В живота партиите шах са много! Харесах метафората!