11.01.2012 г., 15:32

Не се научих

1.2K 0 6

НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ИГРАЯ ШАХ.

В живота спорех винаги излишно.

Свалената царица често бях

и с пешките поплаквах скришно.

 

Играта с дървени коне

за мен бе бавен ход.

Трябваше през любовта поне

 да премина във галоп.

 

Не се научих да играя шах.

Живота си не ти разказах.

Защо ли, господи, бе този страх

от себе си ли те опазих?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се научих да играя шах,
    животът постоянно ме матира -
    какво от туй, сега разбрах,
    стратегия най-първо да избирам!

    В живота партиите шах са много! Харесах метафората!
  • Хареса ми! Сега ме замисли тези, които умеят тази игра дали са печеливши и в живота!
  • E, хубаво е, Вероника - момиче!
  • На мен също ми хареса! Да си призная и аз не умея да играя шах все съм губещата... Поздрави!
  • хареса ми идеята!
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...