Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.

Чух скърцане на външната врата.

Постелята оставих топла

като ласка от майчина ръка.

И никой друг не тръгна с мен,

но пътя беше светъл и щастлив.

Оставих зад гърба си недоволството и скуката в града,

който обичах и реших да си намеря нова обич

и други цъфнали липи.

Оставих се сърцето да ме води, не сгреших.

Съдбата смелите обича.

Не ме е страх по пътища различни все да тичам.

Съдбата подари ми нова ласка

да ме топли, няма маска.

Когато скръцне външната врата

на прага ме прегръща радостта.