Не се обърнах, продължих
1.1K
0
0
Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.
Чух скърцане на външната врата.
Постелята оставих топла
като ласка от майчина ръка.
И никой друг не тръгна с мен,
но пътя беше светъл и щастлив.
Оставих зад гърба си недоволството и скуката в града,
който обичах и реших да си намеря нова обич
и други цъфнали липи.
Оставих се сърцето да ме води, не сгреших.
Съдбата смелите обича.
Не ме е страх по пътища различни все да тичам.
Съдбата подари ми нова ласка
да ме топли, няма маска.
Когато скръцне външната врата
на прага ме прегръща радостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Ченкина Всички права запазени
