НЕ СЕ ПРОЩАВАМ С ЛЮБОВТА
Не се прощавам с любовта.
Пълзя измислен в изненада
зад гъгнещата ведрина,
която в шепи ми остана.
Не се рязяждам сред мечти.
Отрадни спомени ме галят.
Червено - снежни и добри
оброци в тъмното ме мамят.
Разкъсвам строгата си власт.
Пред Бога вярата не крия.
Отронен - мокър като паст -
преглъщам бездната - просия.
Запазено блести денят.
Вечерни сенки го обгарят.
С измислица - провлачен свят -
отроци бъдното провалят.
©Марин Лазаров
© Марин Лазаров Всички права запазени