Не се скривай някъде в петолинието...
всяка твоя нота свири в душата ми
и оглася я мелодия в минор...
Мразя тишината.
Мразя да драска с нокти в главата ми.
Спомени запяват в хор.
Старата песен на нов глас
звучи във всеки кървав залез...
и приспива отминаващия ден.
Мразя светлината.
Мразя да съм птица в кафез...
Твоята музика е най-страшния плен...
Не се скривай някъде във вените...
Разлей се навън, върху мен се разлей...
И танцувай върху тялото-жарава,
не спирай да пееш... Отново запей!
Старата песен на нов глас
звучи във всяко мое прераждане.
Обичам смъртта.
Обичам всеки вик, раждащ се в нас
от пепелта на любовно изгаряне...
Огненият вятър е в дъха ти...
Разпилява ме до прашинка...
Повей отново напук на страха ти...
http://vbox7.com/play:0c361918
© Катя Всички права запазени
Прегръдка!