19.10.2008 г., 21:12

Не се скривай

709 0 8

Не се скривай някъде в петолинието...
всяка твоя нота свири в душата ми
и оглася я мелодия в минор...
Мразя тишината.
Мразя да драска с нокти в главата ми.
Спомени запяват в хор.
Старата песен на нов глас
звучи във всеки кървав залез...
и приспива отминаващия ден.
Мразя светлината.
Мразя да съм птица в кафез...
Твоята музика е най-страшния плен...

 

Не се скривай някъде във вените...
Разлей се навън, върху мен се разлей...
И танцувай върху тялото-жарава,
не спирай да пееш... Отново запей!
Старата песен на нов глас
звучи във всяко мое прераждане.
Обичам смъртта.
Обичам всеки вик, раждащ се в нас
от пепелта на любовно изгаряне...
Огненият вятър е в дъха ти...
Разпилява ме до прашинка...
Повей отново напук на страха ти...

 

http://vbox7.com/play:0c361918

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....