Не се страхувай -
болката е зАлог за живота.
Сега,
след прИстъпа нечакан,
седни край кръглата самотна маса
и помислИ
за всички болки,
които си изпращал с нетърпение.
Не бой се -
всяка болка ще напомня за живота.
А спре ли да боли -
страхувай се
и викай,
спиралата на ужаса да стегне тялото.
МолИ се да боли,
защото
безчувствието е стъпало към Земята
или към Огъня -
не е ли все едно
дали от тебе ще остане пепел
или пък червеи ще прочетат сърцето?
И там,
на кръглата самотна маса,
нарисувай болката си
и я прегърни...
© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени