4.08.2009 г., 11:05 ч.

Не се забравят лесно... 

  Поезия
720 0 10

 

 

Не се забравят устните, които

ти неведнъж до болка си копнял,

копнял си ги безброй, милиони пъти

и още толкова ги би желал.

 

Би сторил лудост, много даже,

да имаш само миг, единствен миг,

по тези устни да градиш пейзажи,

и в тях най–сладко да грешиш.

 

И би грешал отново, и отново,

способен сам себе си да нараниш

за тези устни и сладката отрова,

която, всъщност, тебе те гради.

 

 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??