Не си картина, че да те опиша
Не си картина, че да те опиша
със слова красиви и набожни,
не си ми въздухът да вдишам
мисли с дъх на рози.
Не си вятърът в косите,
който в мене оживява,
не си ми силата в гърдите,
в която да повярвам.
Не си смисълът на дните,
с лъч докоснати отгоре,
не си руменината по страните,
срамежливо плъзнала на голо...
Ти си художникът във мене,
който без думи ме рисува,
ти си музата навреме
идваща, когато не сънувам.
Ти си слънцето в очите,
вдъхнало в мен живец,
ти си ритъм на мечтите
в сърцето на един слепец.
Ти си утрото в морето,
което изгрева е приютило,
ти си ласка на детето,
обичта във себе си разкрило...
Не си ми вятърът в косите,
нито си картина, че да те опиша,
не си ми първият във дните,
а си този, когото мога да обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
