1.07.2007 г., 19:14

Не случайно

737 0 0

Не случайно ни срещнаха, зная,
знаели са, че ти си за мен,
знаели са, че ти ще ме научиш
какво е да страдаш ден след ден.

Знаели са, че мога и без да обичам,
и без да летя,
знаели са, че не, не зная
какво е от любов да крещя!

И затова ни срещнаха, знай,
за да изляза от своя рай,
да видя какво е да скърбиш,
да усетя какво е сърце да делиш.

Да почувствам любов, болка и тъга,
да видя и да разбера,
че и аз умея да летя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...