Не те обичам вече
Обичах те, лъжа не е това,
дори е истина неуспорима,
Но ти не вярваш в моите слова,
нито в душата ми ранима.
Осъдена бях аз да те обичам
и да вярвам все на твоите лъжи,
предадена бях аз, но не отричам,
колко тежко е и как боли.
Защо ти никога не ме разбираш,
а държиш разбран да бъдеш ти,
сърцето ми безмилостно раздираш,
нима си мислиш че не ще скърби?
Ти мислиш си че всичко си за мен,
и за тебе аз на всичко съм готова,
че най-скъпото си в моя ден,
че за тебе бих пила и отрова.
Но само едно ще ти кажа сега,
жестоко ти вече грешиш,
погубваше ти моята душа,
но днес не можеш да ме нараниш!
Държах на тебе повече от всичко,
обичах те с невинност на дете,
но днес за мене ти не значиш нищо,
свободно пак е моето сърце!
дори е истина неуспорима,
Но ти не вярваш в моите слова,
нито в душата ми ранима.
Осъдена бях аз да те обичам
и да вярвам все на твоите лъжи,
предадена бях аз, но не отричам,
колко тежко е и как боли.
Защо ти никога не ме разбираш,
а държиш разбран да бъдеш ти,
сърцето ми безмилостно раздираш,
нима си мислиш че не ще скърби?
Ти мислиш си че всичко си за мен,
и за тебе аз на всичко съм готова,
че най-скъпото си в моя ден,
че за тебе бих пила и отрова.
Но само едно ще ти кажа сега,
жестоко ти вече грешиш,
погубваше ти моята душа,
но днес не можеш да ме нараниш!
Държах на тебе повече от всичко,
обичах те с невинност на дете,
но днес за мене ти не значиш нищо,
свободно пак е моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
