Не тъжи за мен
Не тъжи за мен, аз скоро ще се върна.
Не трябва да си въглен обгорял,
Ни пък злост да те спечели.
И след удара в сърцето оцеляла,
да прогониш желанията запустели.
Не тъжи за мен, аз скоро ще се преродя
в цвят от пролет или в усмивка.
Някъде със смях ще ме откриeш -
в тревата под дъговната извивка
или в дъжд жадуван, капките ще пиeш.
Недей за мен да гаснеш.
Аз скоро ще съм пламък и ще те запаля.
Неочаквано ще се събудиш, но различна,
без спомена да те изгаря.
И не за мен - за себе си бъди обична.
Недей за мен да стенеш.
Ще се загубиш само в ехото измамно.
Просто затвори очи за полъха и стар, и нов.
За сбогуване ще те отпия жадно
и ще бъдеш ти готова вече за любов.
Не трябва да си въглен обгорял,
Ни пък злост да те спечели.
И след удара в сърцето оцеляла,
да прогониш желанията запустели.
Не тъжи за мен, аз скоро ще се преродя
в цвят от пролет или в усмивка.
Някъде със смях ще ме откриeш -
в тревата под дъговната извивка
или в дъжд жадуван, капките ще пиeш.
Недей за мен да гаснеш.
Аз скоро ще съм пламък и ще те запаля.
Неочаквано ще се събудиш, но различна,
без спомена да те изгаря.
И не за мен - за себе си бъди обична.
Недей за мен да стенеш.
Ще се загубиш само в ехото измамно.
Просто затвори очи за полъха и стар, и нов.
За сбогуване ще те отпия жадно
и ще бъдеш ти готова вече за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
