Решиш ли, че една жена
спечелил си и няма нужда
да даваш свойта топлина,
защото няма да е вече чужда.
Ще чуеш някой ден врата,
която силно се затръшва
и твоята добра жена
от тебе ще си тръгва.
Ще чакаш буден посред нощ
отново тя при теб да се завърне.
И в мрака трепетно ще чакаш знак
телефона с името ѝ да ти звънне.
Да легне в твоето легло,
да можеш пак да я прегърнеш.
И да знаеш, че това е Тя,
тази, до която искаш да се будиш.
Не я оставяй никога така
да спи сама в леглото празно,
че не знаеш как, кога
и твоята врата ще се затръшне.
Християна Рачева
© Християна Рачева Всички права запазени