20.03.2007 г., 19:19

не знам

1.1K 0 10
Не знам какво е да си идеш у дома
самотен в тясна мъничка квартира,
с вечеря за един, в хладилника за тебе само бира.
Да гледаш телевизора небрежно,
да няма за кого да се тревожиш,
да няма с кого да споделиш,
филия хляб, бутилка бяло вино...
Да няма за кого да се помолиш
пред малката икона на стената.
Не знам какво е прикован от себе си
спокойствие да търсиш в самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...