13.08.2006 г., 11:00

Небето и Земята

1.4K 0 1

Небето и Земята

Тихо всяка сутрин се събуждам с теб
С плахата надежда да те видя пак
Очите ми са празни, когато не докосват теб
И когато топлотата ти не убива моя мрак
С лека усмивка, но с много печал
Забравям за теб и заспивам пак
Със смиреността на погубената мечта
Само слънцето прави ми знак

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Всеки нов ден, ме натъжава и плаши
Не мога да се преструвам, че не ме боли
Всеки нов миг, всички илюзии наши
Пак карат моята душа да скърби
Ти сякаш не чуваш нищо от това
Живееш далеч, но толкова близо в мен
Ти сякаш си се отказала сега
Да преследваш новия ден

Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Аз ти пращам полетът на птица
Аз ти пожелавам по-добър живот
Така далече сме един от друг
Аз огъня за твоята свещица
Аз те избягвам за твое добро
Но сега ти трябва да дойдеш тук

Само с теб бих посрещнал зората
Ние с теб сме като небето и земята
Само с теб бих бил неочаквано приятно
Знам, светлината те открива някакси невероятно
Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината
Ние с теб сме като небето и земята

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ти е чудесна, само малко си я разтеглил. Писателчето е прав - извади най-важното и го синтезирай. Имаш добри попадения. Знам, че ще успееш! Накарай другите да изтръпнат, когато те четат...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...