НЕБЕТО ПЛАЧЕ
Сред цялата измет на големият град -
Нямам приятел,нямам познат -
Скитам без цел по улици кални,
Нося във себе си моите тайни.
Виждам пред мен лица безразлични,
Хора със маски и грим, непривични.
Бързат за работа с трaмвай, със кола -
Всеки си със своята незнайна съдба.
Някой затръшна вратата отсреща,
Друг поругава някой за нещо.
Всеки си има мисли и тайни,
скътани нейде в душата, незнайни.
Всеки си има някакъв враг,
Никой не е побратим и не е брат.
Всички са чужди във свойта държава -
Апокалипсисът май приближава.
Тук никой, никого и нищо не обича:
Не чух добра дума някой да изрича,
Уж имат свои, но и те са си чужди -
Всеки дерзае за своите нужди.
Крача сама и стискам уста,
С черни мисли във мойта душа.
Станах част от града бетонен и сив -
по-скоро си мъртъв, отколкото жив.
Сиво и тъжно е без слънце небето,
И то има мъка и горест в сърцето.
Не спира да святка, да гърми и трещи -
Плаче за града със дъждовни сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
