byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
20.07.2007 г., 10:22 ч.

НЕБЕТО ПЛАЧЕ (АКРОСТИХ) 

  Поезия
1800 0 26
Нетърсени останаха въздишките.
Единствен стон прорязал тишината
ме гали, парещ до подтискване.
Очите ми са вече непознати.
Графирах в себе си болезнена раздяла,
а споменът е сляпото ми наказание.
Обичах лудо, а дори не бях разбрала -
боли от любовта, от нейното мълчание.
Изваях в себе си студена статуетка.
Часовникът отмерва празните минути.
Дерзае в мене Пепеляшката-принцеса,
а в душата ми е тихо, много тихо.
Трепери в мен отминал миг надежда,
едничка радост да ме съживява.
Забравила съм всъщност как изглеждам,
а бях красива, даже в чуждо огледало.
Ликува в мен самотност глуха.
Изгарям, приела поредно примирение.
Часовникът отмерва тихо своите минути,
а небето плаче в скръб и съжаление.


П.П: Това е суровият вариант на този стих!
Може би е груб и не са спазени всички правила,
за което предварително се извинявам!

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Сияна!
    Сияе стихът ти!
    Четох още и още...
    Всичко ми хареса!
  • Стиха ти е прекрасен,Сис!
  • Тъжен , но прекрасен, истински стих, Сиянче! Браво бубулече!Радвам ти се.
  • След редактирането е още по въздействащо.
    Браво Сияна.
    Винаги има светлина след мрака.

    Поздрав и усмивка.
  • Направих малка редакция!
    Благодаря отново!
  • чудесно е!
  • Тъжен,но чудесен стих,Сияна!
    Поздравления от все сърце!
  • Сияна , поздрав за този "суров "вариант ...Прекрасно звучи ....
    ... А на Ангар благодаря за хубавия урок ...
  • "суровият" вариант на този стих звучи страхотно! Диамантите не са по-малко ценни нешлифовани. Това което се е изляло от теб, под формата на акростих дори, е силно неподправено и истинско - за това и толкова въздействащо! Поздрави!
  • Отново, вземам отношение, за да изкажа възхищението си от Ангар и да го аплодирам!!!
    Лично аз бях щастлива и взех поука от негов анализ на мой стих!!!
  • Чудесен наръчник, Ангар!
    За него мнозина тук биха ти благодарили, включая и аз!
    Поздрави!
  • Поздравления както за теб Сияна, така и за чудесният урок на Ангар!
  • Не намирам нужда от узряване, Kid
  • Неочаквано добро се е получило за акростих, мило Бубулече! Лее се плавно,почти никаква изкуственост не се чувства нито в римите, нито в мисълта.
    Но и още по-добро може да стане - ако поседнеш малко над него.
    Подобрението, според мен, може да бъде първо в това: да се заменят някои думички с по-подходящи. Например:
    Нечути си останаха въздишките .. - Защото въздишката винаги си идва неочаквана;

    Изваях се в студена статуетка - вместо изваях в себе си... – по-разбираемо е ако цялата се оприличаваш на студена статуетка, а не някаква част или орган, или от нещо външно да си го изваяла;

    Часовникът отмерва празните минути - вместо своите... – защото своите носи по-малко информация.

    Друго не ми се набива в очи, но ти може би ще намериш още какво да подобриш.

    Второто направление за подобрение е да се оправи ритъмът. Нека отбележим ударените и неударени срички в първия ред, като въведем и тъй нареченото условно ударение, защото иначе ударението във всяка дума пада само върху една сричка:
    - / - / - /- / - / - /
    Нечакани останаха въздишките.

    Стихотворният ритъм е ямб. Но спазен ли е той навсякъде?
    Да вземем това:
    - /- / - - / - / - / -
    Дерзае в мен Пепеляшката-принцеса, - вижда се, че в думичката Пепеляшката следват две неударени срички една до друга. И в следващия ред -
    / - / - /- / - / - / -
    а в душата ми е тихо, много тихо –
    ритъмът също е друг – този стих пък започва с ударена сричка.

    Тези неща се оправят много лесно като се прибави в реда по една сричка. Например като стане:
    “Дерзае в мене Пепеляшката – принцеса,
    а във душата ми е тихо, много тихо.”

    Подобно нарушение на ритъма се чувства и във втория, четвъртия и шестия ред на последната строфа, но и там нещата също лесно се оправят – като вместо както е досега:

    Забравила съм всъщност как изглеждам,
    а бях красива, дори във чуждо огледало.
    Ликува в мен доволно самотата глуха.
    Изгарям, приела поредно примирение.
    Часовникът отмерва тихо своите минути,
    а небето плаче и пробужда съжаление
    стане
    Забравила съм всъщност как изглеждам,
    А бях красива, ДАЖЕ в чуждо огледало.
    Люлее ме сега самотност глуха.
    И гасна във поредно примирение,
    А пък небето плаче - в скръб и съжаление.

    Не е съвършено, но мисълта ми беше как се оправя ритъма.

    Моля да не ми се сърдиш, Сияна, че точно под твоя стих направих този дълъг коментар. Ти си много добър поет, но “сега ми дойде вдъхновението”. Пък и аз съвсем не го правя за теб, а за да споделя мислите си с всички!

    След коментара, който направих на Вероника, някои я посъветваха: ти си пиши както го чувстваш в душата си, а съвършенството на стиха не е важно, даже може и да е вредно.
    Разбира се, че трябва да го напишеш както е в душата ти – то иначе не може и да се получи. Но след това трябва да го сложиш на масата, да го разгледаш. Да видиш има ли ритъм. Има ли рими – или само ти се е струвало че има, и доколко те са точни. И ако няма рими – да ги намериш, това никога не е невъзможно. Да видиш няма ли повторения. Няма ли паразитни, никаква информация не носещи, думи. Няма ли грозна, пошла думичка, която да се замени, и пр.
    Изисква се време и труд, но поезията е именно труд! Като добиването на радия – трябва да преработиш тонове словесна руда, за да добиеш грам поезия! Щом като и от Пушкин са останали безброй чернови на стихове, какво остава за нас!

  • Чудесен е!
    Браво!
  • Благодаря!
    И аз ви гушкам!
  • Прекрасно е,Сиси.Поздравче
  • Сиси, гуш* за теб и за стиха!
  • Много ми харесва!Браво!
  • Прекрасно...!!!
  • Благодаря ви ПРИЯТЕЛИ!
    Желая ви лек и усмихнат ден!
  • Сияна, справила си се повече от добре.
    Много ми хареса.
    Посланието в текста определя посланието на акростиха.
    Радвам ти се.

    Поздрав и усмивка.
  • Много сполучлив опит, Сияна!
    Поздрав от мен!
  • и мен разплака стиха ти Сияна...
  • Бих казал, че си се справила отлично, Сияна!!! Поздрави!!!
  • Тъжна си!
    Но и в тъгата си красива!
    Прекрасен стих излизащ от сърцето!
Предложения
: ??:??