НЕБЕТО СЕ ПРОДЪНИ...И ЗАПЛАКА
Небето се продъни и заплака.
Изсипа си дъждовните сълзи.
Не се сърди, небе на бурята,
ти отдавна чакаше в душата ти
да завали.
Не се сърди! Светкавиците са
безмилостни.
От допира на всяка мълния
раните започват да кървят...
Изтърпи!Нали отдавна искаше,
с грохот оковите да се строшат
Не се плаши, небе от вятъра.
Безсилен е.Нека си бушува.
Когато нещо безвъзвратно си отива,
той така беснее и лудува.
Бурята го съкруши.
Душата му се свива...
Не го моли.Не пада на колене.
Дори виновен,пак не ги подвива.
Плачи небе!Не се срамувай!
От сълзите душата не боли.
Изплачи се! Когато бурята отмине,
пречистено като камбана,
сърцето ти изстрадало ще зазвъни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
