Недей
Недей ме търси, аз болна съм, изстрадала.
Не питай как съм, знаеш, че боли.
Не се кълни, не искам да прощавам.
И не мисли че плача - просто вън вали!
Не ми припомняй, че били сме двама,
не пипай рана с пареща ръка.
Не ме вини, не се и оправдавай,
и не мисли, чe страдам - просто съм сама!
Не срещай ме отново с плам в очите,
не искам, нямам сили да търпя.
Не говори, усещам всичко със сърцето си,
и не мисли, че тлея - аз горя.
Защо ли хората не ни разбират?
Защо им пречи нашата любов?
Защо завиждат и защо презират?
Нима не знаят, че човек на всичко е готов!
Защо очи стотици ни преследват
и устни хиляди след нас крещят?
Защо любовта в нас убиват?
Защо ли искат да ни разделят?
Дори и да си тръгнеш безразличен,
от клетва смъртно уморен,
пак с името "любов" ще те наричам,
защото любовта живее в мен!
Сбогом!!! Нека се стичат сълзите ми,
за последен път те бликат от моите очи.
За последен път ти казвам скъпи думи,
не казвай нищо! Замълчи!
Недей!!! Днес късно е и всичко е отминало,
дъждът замира, почва да ръми.
Не съжалявай и не се проклинай! Моля те!
И знай, че мене също много, много ме боли!!!
Не питай как съм, знаеш, че боли.
Не се кълни, не искам да прощавам.
И не мисли че плача - просто вън вали!
Не ми припомняй, че били сме двама,
не пипай рана с пареща ръка.
Не ме вини, не се и оправдавай,
и не мисли, чe страдам - просто съм сама!
Не срещай ме отново с плам в очите,
не искам, нямам сили да търпя.
Не говори, усещам всичко със сърцето си,
и не мисли, че тлея - аз горя.
Защо ли хората не ни разбират?
Защо им пречи нашата любов?
Защо завиждат и защо презират?
Нима не знаят, че човек на всичко е готов!
Защо очи стотици ни преследват
и устни хиляди след нас крещят?
Защо любовта в нас убиват?
Защо ли искат да ни разделят?
Дори и да си тръгнеш безразличен,
от клетва смъртно уморен,
пак с името "любов" ще те наричам,
защото любовта живее в мен!
Сбогом!!! Нека се стичат сълзите ми,
за последен път те бликат от моите очи.
За последен път ти казвам скъпи думи,
не казвай нищо! Замълчи!
Недей!!! Днес късно е и всичко е отминало,
дъждът замира, почва да ръми.
Не съжалявай и не се проклинай! Моля те!
И знай, че мене също много, много ме боли!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидка Петрова Всички права запазени
