Нежност
Не ми излязоха снощи
и най-тънките сметки.
Какво ли да чакам още
от един черен петък?
Черно ми е на душата.
Черно ми е пред очите.
Несподелена, някъде
нежността ми се скита.
С кого ли ще се запие?
Край какви ли лагуни?
Ще пее ли, или ще вие?
Слънчево, или лунно?
Когато й е най-хубаво,
ще ли се сети за мене?
Собствената ми нежност.
С която сме разделени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
/ Нищо, аз ще си го препрочета няколко пъти, защото направо ме грабна!!!! Хубав стих, много, много хубав!!! Ей сега ще сложа и една шестица, напук на... трифида 
