НЕКА ОСТАНА ЧОВЕК
Аз съм кривата уличка...
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...
Крия в себе си болки.
С истините летя.
Горя като огън
и до честност лютя.
В сърцето си пускам
без визитен билет.
Преживявам и трусове,
правя се на поет...
Търся свойта магия
в театрален салон.
Пуша! Дори и пия!
Слушам и "Хоризонт"!
Ала не съм суетен -
обличам се неглиже.
Разчитам си на ръцете
като всички мъже.
Искам всичко да зная,
да питам не ме е срам.
Пред лъжите не трая,
щом истината я знам.
Сълзи също напират
в мъжките ми очи.
И въздухът ми спира
щом някой ме нарани.
Ето това съм. Всъщност
съвсем съм обикновен.
Приятелите си прегръщам,
дори ако плюят по мен.
Моля, не ме съдете!
Кривият път е нелек.
В думите ми вникнете
и нека остана човек!
Аз съм кривият път...
Аз съм острата думичка
и шума на дъждът...
Крия в себе си болки.
С истините летя.
Горя като огън
и до честност лютя.
В сърцето си пускам
без визитен билет.
Преживявам и трусове,
правя се на поет...
Търся свойта магия
в театрален салон.
Пуша! Дори и пия!
Слушам и "Хоризонт"!
Ала не съм суетен -
обличам се неглиже.
Разчитам си на ръцете
като всички мъже.
Искам всичко да зная,
да питам не ме е срам.
Пред лъжите не трая,
щом истината я знам.
Сълзи също напират
в мъжките ми очи.
И въздухът ми спира
щом някой ме нарани.
Ето това съм. Всъщност
съвсем съм обикновен.
Приятелите си прегръщам,
дори ако плюят по мен.
Моля, не ме съдете!
Кривият път е нелек.
В думите ми вникнете
и нека остана човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
