Нека тя…
Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка.
Ще потрепва под моите длани.
Ще се глези, облизва, отпуска в нощта,
ще забрави за своите рани.
Ще й шепна за моите детски мечти,
за принцеси и елфи в гората.
И щом реши, че из гъстите, тъмни гори
е готова да има приятел,
нека тя да не прави прибързано ход:
Да не иска да сгъвам платната.
Да й стана съпруг в този кратък живот,
с позлатена халка на ръката.
Юри
Йовев
Юни
2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
