Некадърната певица
Пролет е, а падна сняг,
славеят изстина.
Гърлото го заболя,
разболя се от ангина.
Тъжно в храстите се свря,
чу как сврака му се подиграва:
- Славчо, Славчо, най-подир се спря.
Аз ще пея, аз съм здрава.
И закряка силно тя
с пълна сила над гората.
Чакаше похвали и цветя,
гордо вдигнала главата.
Чу се:
- Браво, браво, бис!
Свраката щастлива се огледа.
Гарга, врана, сойка мис,
пляскайки с крила,
поздравиха некадърната певица
... с нейната победа.
(Не бива да те радват похвали на некадърник)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
