3.10.2012 г., 15:01

Некaдърната певица

745 0 5

Пролет е, а падна сняг,

славеят изстина.

Гърлото го заболя,

разболя се от ангина.

Тъжно в храстите се свря,

чу как сврака му се подиграва:

- Славчо, Славчо, най-подир се спря.

Аз ще пея, аз съм здрава.

И закряка силно тя

с пълна сила над гората.

Чакаше похвали и цветя,

гордо вдигнала главата.

Чу се:

- Браво, браво, браво, бис!

Свраката щастлива се огледа.

Гарга, врана, сойка мис,

крилопляскайки,

поздравиха некадърната певица

... с нейната победа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отделеното време на харесалите и на не харесалите!
  • То си е така в живота, който много иска, не му стиска! Аз не мисля, че това е за деца, но не знам, защо много възрастни се чувстват такива!!!
  • Прекрасно!Поздравления!
  • Защо ли някои хора се напъват да пишат за деца, като не могат.
  • Хареса ми... и алегорията, която е за възрастни.Wal/виолета Томова/

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...