29.08.2006 г., 19:26 ч.

Ненапразно 

  Поезия
868 0 15
Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни.
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия,
изгорелите спомени летни
завива на дим...
Ако тази река, под нозете й дето клокочи,
очертае по твърдия камък свое легло
и по него се втурне напролет поточе,
не напразно е,
Боже мой, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
: ??:??