Ненапразно
Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни.
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия,
изгорелите спомени летни
завива на дим...
Ако тази река, под нозете й дето клокочи,
очертае по твърдия камък свое легло
и по него се втурне напролет поточе,
не напразно е,
Боже мой,
ненапразно е всичко било!
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия,
изгорелите спомени летни
завива на дим...
Ако тази река, под нозете й дето клокочи,
очертае по твърдия камък свое легло
и по него се втурне напролет поточе,
не напразно е,
Боже мой,
ненапразно е всичко било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
