Ненужна
Тя е ненужна! Позорна! И грешна! –
там от най-бедния край на Земята.
Носи червило с цвета на череша,
и очила – да си скрие душата.
Ако изчезне от днес, никой няма
да я потърси. И няма да липсва.
Тя е жена. Ала никога дама.
Тя е ненужна! Позорна! Нечиста!
Връзва косите си в конска опашка–
винаги руси. Мъже не подбира.
Късно излиза. И все е на чашка.
Денем преспива.. в таванска квартира.
Тя е на трийсет. Ненужна! Позорна!
И зад ребрата си вляво е .... празна.
Само че сутрин катери се морно
в своите чувства. И адски се мрази!
Само че сутрин, когато се върне,
знае, че няма любов да получи,
знае, че няма кого да прегърне,
знае, че тя е сама. Като куче.
И че е никоя! Ничия! Нищо!
И ако утре последният ден е,
ще я дадат за вечеря на мишките...
Сипва си водка. “Наздраве..за мене”
Споделям това стихотворение, във връзка с интервю по един телевизионен канал, с убиеца на 130 проститутки от бедните квартали на малък град. Той ги е убил за около една година – никой не е забелязал, понеже ги е подбирал – все ненужни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
