22.12.2007 г., 10:26

Неонова земя

608 0 6
 

Неонова земя

Със сиви рани

Зараснали накриво

Силует

Нарекли очертанията й

Които никой не разбира

 

Неонова земя

Болка във бутилка

Колко хапчета са нужни за да спра

Опитите за самоубийства

 

Тъжна

Светлина

Неонова

Истинска си само вечер

Улиците пълни с проститутки

Те събличат

И отворили

Краката си широко

Те приемат

 

Във оргазмите на сляпо минало

Живея още

Тласъци

И спомени за бурни нощи

 

Неонова земя

Изритай ме

И ме върни при мрачното спокойствие

Защото не издържам

И минута повече

 

Издълбай в себе си място

За мен

Да лежа и да не ми е тясно

И студено

 

Неонова земя

Убий ме

 

Ще има празнуващи

Обещавам

 

21.12.2007

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За първи път мисля ,че виждам нещо твое ,но надмина очакванията ми !!!Уникален стил !
    Весели празници !
  • Потърси земята на истинските неща! Там имаш шанс да намериш себе си...а лесно е да се загубиш в неоновата фалшива "светлина". Всичко е Борба!!! Животът е Дар. Успех
  • много си талантлив-дано и късмет да имаш-ВЕСЕлА КОлЕДА
  • Дуните са излишни!
    Браво!
  • Ако не потърсиш, земята със слънцето, а не с неона, неоновата земя наистина ще го стори, но може би преди това ще те накара да се раздадеш до оголване, търсейки.
    Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...