Непослушните Петлета
Непослушните Петлета
Сборили се две петлета
Двете палави братлета.
Скарали се лошо те
за пшеничено зрънце.
Дворът пълен е с храна.
Има разни семена,
а те с нокти се дерат
зрънцето да разделят.
Лиса гледа зад дувара.
Спорът тя ще разрешава.
- Ако искате на мене,
дайте житеното семе.
Ще се скрия аз в гората
и ще чакам зад листата.
Който първи ме намери,
тои зрънцето ще спечели.
- Тъй да бъде! - рекли те
и размахали криле.
Лиса зрънцето прибрала
и зад храстите се свряла.
Тръгнали и по следите
двете братчета сърдити.
Всеки гледал да превари,
другия да изпревари.
Щом достигнали гората,
Лиса скокнала с торбата.
Пръснали се пух и перушина,
едно петле Лисана уловила.
Другото подскочило високо
и с цяло гърло викнало горкото:
- Лисо,братчето ми ти пусни,
ще си навлечеш беди!
Кучетата с пълен глас
ще извикам в този час!
А Кумицата хитрува:
- О,не мисля, че си струва!
Я за малко размисли
и обратно се върни.
Ако брат ти отведа,
ще останеш във рода
ти единствено петле.
Няма вече да сте две.
С никой няма да делиш.
Всичко ти ще наследиш.
Разгневило се Петлето:
- Искам си братлето!
Със кого ще се надпявам,
ще се боря и надбягвам?
Не ми пречи мойто братче,
то е моето другарче.
Силен боен вик надало
и на Лиса налетяло.
Шаро чу го от далече
и на помощ се завтече.
Лиса хвърлила торбата
и се скрила във гората,
а петленцата игриви
в двора пеят пак щастливи.
Всичко те сега делят.
Кротко мирно си стоят
и когато си играят,
да отстъпват се стараят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dena Spyrou Всички права запазени
