Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1.07.2007 г., 8:05 ч.

Непотърсена 

  Поезия
649 1 9

Луната е изпълнила небето
с въздишката си кехлибарена,
звездите - наниз от душата ми -
във алено трептят обагрени.
В порой от звездопадни светлини,
нанизани, трептят сълзите ми,
събрали дъждовете есенни,
изливат се на струйки по лицето ми. 
Виновна си, ми казаха очите ти.
Извърна се от мен без време.
Небето ми така високо е...
че не достигна никога до тебе.
Не ме позна... и чий е този грях...
Не литна със криле да ме достигнеш.
А аз със вятъра събличах се без свян,
разголила до дъно същността си.
Трептях под струйки водопади
събирах в шепите си свобода,
но ти не ме потърси в младостта ми,
а в зрелостта не ме позна...
Сама съм.  Пълнолуние е. Ти заспа,
прегърнал свойте мисли за разплата.
За теб оставам невярната жена,
а аз съм твоята звезда неосъзната.
Не ме потърси никога в съня си,
в очите си от ревност не ме побра,
и ненамерена се скитам в делника,
до теб, без теб... във свойта тишина.





 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??