29.10.2022 г., 19:32

Непукист

1.5K 4 11

Няма драма,  трагедията липсва

тече живота в коловоз един

изгрява слънце и пак се скрива

в очакване на следващия ден

Но днеска има изненада

небето се намръщи чак

и слънцето се скри на половина

и то ни гледа с половин око

Изливат се куршуми от засада

природата се свива в страх

тук няма нищо, спокойно е и тихо

макар, че чува се отнейде вик

Какво пък, ние сме далеко

ядем си пуканки със биричка и чипс

тук няма драма, трагедията липсва

и нека другите крещят

това най - малко мен засяга

нали си имам бира, пуканки и чипс

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, toti ! Той, моят лирически герой също се лута ! Благодаря за отделеното време !
  • Защо така си мисля, че на този непукист
    много силно му пука.
    Поздрави! Успех!
  • Пепи, Миночка, благодаря ви за подкрепата! Спонмих си случай с Н. Паганини. На сцената на концерт в който той свири, има участие и млада певица. Публиката освирква момичето, изнервена от дългото чакане за Маестро Паланини и тя( певицата)) се скрива разплакана зад кулисите! Тогава великият цигулар, възмутен от публиката, изсвирва само една “мелодия„ ,наподобаваща магарешки рев! Гениално е, нали ? А тук е лесно! Има тест , букви, думи. и най- важното Чувствени Сърца! Благодаря ви!.
  • Хубав, автентичен стих, Руми! Хареса ми!
  • Щяха да се избият по дуели и измислени вятърни мелници.

    Хубав стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...