Не знаех, че съм в Рая.
Разхождах се безцелно,
а чувството ми беше
лежерно и неделно.
Излегнах се безгрижно
в минаващ облак - лодка.
При мен със скок качи се
разголена кокотка.
Тя цял ден ми разказва
за любовта подробно.
Накрая ме помоли,
да се оженим пробно.
- Не искам, да се женя.
Не искам, да те зная!
- Май, хич не те е еня,
че ти сега си в Рая!
- Ми, да! Виж, хубаво си плувам,
към бряг красив, безбрежен,
спокойно си пътувам,
щастлив съм и разнежен.
Тя изсумтя и нервно щракна с пръсти,
погледна ме, а после се прекръсти.
Сега седя самотен на дивана
и чудя се, къде да хвана.
© Георги Стоянов Всички права запазени