18.03.2006 г., 17:51

Несретник

1K 0 1
             Хей, ти! Поспри се! Не виждаш ли -
             Тръгваш на път, който води до никъде.
             До къде си мислиш ще стигнеш
             повел със себе си своята мерзост?

             Вървиш, а от тялото ти лъха самолюбие,
             без срам потъпкваш нежни чувства.
             Опитваш се да бъдеш горд със себе си,
             но смърди тази твоя мъжка чест.

             За постъпките си вяло отговаряш,
             измисляш нескопосано извинение.
             Измий си устата преди да говориш -
             не мърси с нея святата дума "Любов".

             По грешен път вървиш, приятелю!
             Вървиш по път, който не води до никъде.
             Ще дойде ли денят, в който да прогледнеш?
             За стореното прошка има ли?... Ти ми кажи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не можем да властваме над мислите и чувствата на другите. Не можем да изискваме любов, колкото и да страдаме. Приеми го и ще стане по-ведър стиха ти.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...