22.08.2007 г., 19:29

невчесани

646 0 4
  
Невчесани мисли (по Станислав Йежи Лец)

Поет ли? Що е то?

Що за въпрос?

Поетите са въпроси...



Веднъж погледнах един мъж под кръста,

 и мислите ми взеха, че се накъдриха.



Едно пиле крачеше важно

 (върху стъкления покрив на балкона)

 и душата ми взе,

                          че се засмя.




На душата съм метреса,

(ах, тази стара познайница)

колко пъти в депресия

ми издава своите тайни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...