Невидимо присъствие

petka-spagetka
179 152

7.08.2010 г., 17:01 ч.

Поезия » Любовна

659 0 6

Не ме търси по ъглите -

аз съм неправилна фигура.

Идеално не пасвам никъде

и на правилно място - никога!

Не се крия, аз просто се сливам

с киселинния дъжд от пустинята,

с трева, от асфалта поникнала

и от пясък превръщам се в тиня.

Криволича по черните пътища

като змия, като гущер по пладне.

Пониквам в бяло кокиче,

когато първият сняг тихо падне.

А ти ме търсиш в ъглите на стаята,

на терасата - нощем и денем.

Аз съм камъче в твоята сянка...

Цял живот ще се спъваш във мене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.