Невидимо присъствие
Не ме търси по ъглите -
аз съм неправилна фигура.
Идеално не пасвам никъде
и на правилно място - никога!
Не се крия, аз просто се сливам
с киселинния дъжд от пустинята,
с трева, от асфалта поникнала
и от пясък превръщам се в тиня.
Криволича по черните пътища
като змия, като гущер по пладне.
Пониквам в бяло кокиче,
когато първият сняг тихо падне.
А ти ме търсиш в ъглите на стаята,
на терасата - нощем и денем.
Аз съм камъче в твоята сянка...
Цял живот ще се спъваш във мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
