severianin (Валентин Чернев)
417 677
4.04.2013 г., 18:13 ч.

Невинаги и понякога 

  Поезия
629 0 6

 

НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА

 

 

“...дважды два не сразу сто.”

Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”

 

 

О, две по две невинаги е шест,

не изведнъж, не просто тъй – случайно.

Да бъде четири – е обичайно,

но даже “днес” невинаги е “днес”.

 

Нощта невинаги е тъмен мрак,

а тъмнината – пропаст непрогледна;

понякога богатството е бедност

и нищетата е с обратен знак.

 

Невинаги е светло през деня,

в дъждовен ден невинаги вали;

понякога от щастие боли

и крачим трезво-будни през съня.

 

Невинаги е самотата стон,

и сам – човекът в нощния покой;

понякога човешкият безброй

е самота на степен милион.

 

Невинаги реката има бряг,

невинаги вода тече в реката –

измамен е светът... и тъй нататък;

не всеки мъж в морето е моряк.

 

Дори и ти невинаги си ти –

оная “ти” е твърде идилична.

Полутакава и полуразлична,

си друга “ти” – със същите черти.

 

Калейдоскопен пъстър панаир,

невинаги логичен е светът –

невинаги посоката е път,

войната е война, мирът е мир.

 

И детелини с по едно листо

среднощ пред къщния ни праг цъфтят.

И в този странен, невъзможен свят,

невинаги, но две по две е сто.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??