Вуте в селото прочут е,
че в чатала си издут е,
крачи тъй по път край плет.
И жените го заглеждат
с неподправена надежда –
мярка: двадесет и пет!

А пък той ги подминава,
сякаш стадо селски крави
или покрай чужд бостан,
в който дините узрели
в сладък сок са напращели –
да ги схруска някой там.

В кръчмата под клон на сянка
си поръчва двестаграмка
и засуква чер мустак.
Казват му: не вдигай тежко,
освен юзчето купешко
или бял момински крак.

Но се Вуте позагуби –
в кръчмата да се потруди,
цяла седмица не би.
Сервитьорката пък Пена,
все засмяна, нагласена,
от мераци се топи.

Но в града не си поплюват -
за трицифрената сума
скалпел херния разкри
и хирургът - прави, струва -
туй, което все надува
го прибра и го заши.

Вуте пак из село крачи
без спирачки в тесен крачол,
поослабнал, но напет.
А жените поглед плъзгат
в плоското и се не бъзгат
с мярка двадесет и пет!