Незавършено
Незавършените мисли
ме терзаят,
незавършените задължения
дълбаят
черна пропаст
в моето спокойствие.
Наполовина празен
или наполовина пълен
е моят ден?
Може би - наполовина самотен.
Защото чувствам срам,
отвращение, вина
от дребните си
всекидневни грешки.
Облечено в обикновени
цветни дрешки,
сивото ми самолюбие
понякога крещи.
Това отсреща,
в безпристрастното ми огледало,
може би си ти,
а може би аз само сънувам
прекалено реалния свят
в черно и бяло.
Има нещо в мен,
което се стреми
към своята черупка.
Нещо центробежно
събира разпиления ми свят
в една измислена хралупа,
за да засити там горещия си глад
за сигурност и може би - за обич.
ме терзаят,
незавършените задължения
дълбаят
черна пропаст
в моето спокойствие.
Наполовина празен
или наполовина пълен
е моят ден?
Може би - наполовина самотен.
Защото чувствам срам,
отвращение, вина
от дребните си
всекидневни грешки.
Облечено в обикновени
цветни дрешки,
сивото ми самолюбие
понякога крещи.
Това отсреща,
в безпристрастното ми огледало,
може би си ти,
а може би аз само сънувам
прекалено реалния свят
в черно и бяло.
Има нещо в мен,
което се стреми
към своята черупка.
Нещо центробежно
събира разпиления ми свят
в една измислена хралупа,
за да засити там горещия си глад
за сигурност и може би - за обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
Поздрави!
